Позиция на ПДС
България е в тежка демографска криза и ако тенденциите на намаляване на населението се запазят, след няколко десетилетия това може до доведе до национална катастрофа. Българската нация е пред огромен риск, ако не от изчезване, то до стопяване до незначителен етнос. На фона на тази ужасяваща перспектива, лицето на българските работодатели – Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, водят целенасочена и гнусна кампания срещу националните интереси, като атакуват и малкото създадени условия за раждане на деца у нас. В последно време тази кампания е особено силна и цинична. Никога в България не са се правили подобни опити да бъде уязвено българското семейство, като му се отнемат по този начин социални привилегии.
Ние смятаме, че АИКБ безцеремонно атакува майчинството. Искането за намаляване на срока за ползване на платен болничен по майчинство е абсурдно и национално безотговорно с оглед на демографската криза в България и социално-икономическото състояние на мнозинството български семейства. Основният аргумент на тези хора е, че системата не издържа, защото нетните ползватели на обществени средства са повече от тези, които допринасят за приходите в държавния бюджет. Тук обаче се крие несъстоятелността на този аргумент, защото причината за този дисбаланс не е в дългото майчинство, което ползват българските майки, а в пагубната социална и икономическа политика на държавата и ниските доходи в страната, основна причина за бедността, ниската раждаемост и застаряването на населението. Българските майки в мнозинството случаи са работещи жени, които допринасят за приходите в държавната хазна, а не лентяи, разчитащи на социални помощи. Те не могат да са причина за дисбаланса между трудоспособните хора и хората на бюджетна издръжка, те могат да бъдат само решение на този дисбаланс, като се насърчава раждаемостта. Призоваваме Ви, господа, представители на работодателите, не манипулирайте общественото мнение. Вашите манипулации са следните:
- че е лошо това в България да съществува една от най-дългите отпуски по майчинство в света. Напротив, в екстрената ситуация на изчезване на българската нация, това е най-малкото, което държавата трябва да прави за българското семейство;
- че „под директива” минималния срок за майчинството е 14 седмици и че се дава пример със страни, в които се ползва под 14 седмици отпуск по майчинство. Как може някой да си представи изобщо, че ще се отглеждат нормално деца в България, ако се ползва 3,5 месеца майчинство?;
- че си позволявате да сравнявате сроковете за ползване на майчинство в България и тези в развитите западни страни, без да отчитате при какви социални и икономичеси условия живеят хората тук и тези в развития свят. България е най-бедната страна в ЕС с унизително ниски доходи, с недостиг на ясли и детски градини, със символични помощи за раждане на дете, с липса на каквато и да било държавна политика за подпомагане на жилищното кредитиране на млади семейства, със скъпа издръжка на образованието на децата. Колко български семейства могат да си позволят например детегледач с тези доходи? Като обичате сравненията, назовете какви са доходите в страните, с които се опитвате да ни сравнявате, какви социални помощи получават за раждане, какви са напълно безплатните социални услуги, които ползват в някои от тези страни за отглеждането на деца, как се осигурява образованието и здравеопазването на децата там. Тогава, обаче ще разберете, колко неудачни са сравненията Ви;
- че увеличаването на срока на майчинството не влияе положително на раждаемостта в страната. Вярно е, че за последните около 10 години срокът на платеното майчинство се е увеличил, а средногодишният брой на новородените се е свил, но Вие четете тази статистика като дявола евангелието, защото намалената раждаемост не се дължи на дългия срок на майчинството, а на бедността в страната. Дългият срок може да влияе само в положителна посока. Представете си какъв отрицателен ефект върху раждаемостта би имало съкращаването на майчинството. Заедно с другите отрицателни фактори, това ще доведе до демографски крах;
- че средствата спестени от държавата при съкращаване на срока на платеното майчинство ще стигнат за построяване на ясли и детски градини, за да се справим с недостига на места в съществуващите.
Наред с манипулациите, които тиражират представителите на работодателите, те запазват завидно мълчание по други въпроси, които са далеч по-важни за развитието на страната и справедливостта в обществото. Ние питаме тези хора, след като сте толкова загрижени за нетните приходи на държавата:
- Защо мълчите за факта, че България има един от най-ниските корпоративни данъци в света (10% от печалбата) и не поискате промяна за неговото увеличаване, с което приходите в хазната да нарастнат значително?;
- Защо не поискате премахването на „плоския” данък върху доходите, който облагодетелства богатите хора у нас и ощетява хората с ниски доходи и постъпленията в бюджета като цяло? Защо анатемосвате връщането на прогресивното подоходно облагане, след като Ви е грижа за фиска?;
- Какви действия предприехте за ограничаване на корупцията в България, която според различни оценки възлиза на около 1 млрд. лева годишно? Защо мълчите, че големия бизнес в България генерира най-голямата корупция у нас, заради която се източват милиарди обществени средства на българския и европейски данъкоплатец?;
- Какво направихте, за да подпомогнете борбата срещу злоупотребите с ДДС, в които участват много недобросъвестни бизнесмени? Източването на ДДС по различни оценки и офицални становища на управляващите е в диапазона 1,5 – 3 млрд. годишно;
- Защо си затваряте очите за големи корпорации у нас, които с години не плащат данъци на държавата, като с различни финансови схеми укриват своята печалба?;
- Какви са предложенията и действията ви за ограничаване на несъбраните приходи в бюджета от акцизи, стойността на които отново се измерва в милиарди?
На фона на тези въпроси и проблеми, срокът на майчинството е най-малкият проблем за приходите в бюджета. По-тревожното за нас обаче е, че за тези работодателски организации, предложението за ограничаване на платеното майчинство не е еднократен акт, насочен срещу интересите на българското семейство. От години се води целенасочена кампания и със всяко действие и предложение се налива гориво в огъня на демографската криза. Изглежда, те работят единствено за моментните ползи, които могат да се извлекат, без да се мисли какво ще се случи в дългосрочен план с българската нация и дали ще има достатъчно нова работна сила в страната, дали се раждат достатъчно българчета, от които зависи бъдещето ни. Ето и част от антинационалната кампания на тези организации:
- предлагат срокът на платеното майчинство да бъде съкратен наполовина;
- предложиха майките да нямат право да ползват т. нар. родителски отпуск, т.е. редовният платен годишен отпуск, натрупан за времето на отпуск по майчинство, който се плаща от работодателите;
- поставиха под съмнение, дали майчинството трябва да се зачита за осигурителен стаж;
- противопоставиха се на законопроект по наша идея за защита на бащите на деца до тригодишна възраст от уволнение, каквато ползват майките по Кодекса на труда, макар, че това по никакъв начин не натоварва с разходи нито работодателите, нито бюджета. Намираме противоречие в това, да искаме да върнем майките по-рано на работа, а да се противопоставяме на защитата на трудовите права на бащите, които желаят да работят и да бъдат спокойни за работните си места в периода, когато отглеждат малките си деца;
- поискаха извънредния труд в България да не се заплаща;
- предложиха НОИ да поеме изцяло изплащането на болнични и да отпадне ангажимента на работодателите в това отношение;
- поискаха либерализиране на трудовия пазар чрез промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, така че работодателите да имат възможност за внос на работна ръка от чужбина. Една идея, която директно засяга интересите на българските работници и създава възможност за внос на евтина работна ръка от бедни страни, склонна да се труди за мизерни възнаграждения. Това би задържало ръста на, и без това, ниските работни заплати в България;
- поискаха да отпадне класът за прослужено време, като по този начин българския работник да се лиши от единствената социална придобивка към работната си заплата, която гарантира нейното, макар и минимално нарастване;
- може би най-циничната позиция на тези хора бе, когато в подкрепа на вицепремиера Валери Симеонов нарекоха майките на деца с увреждания „хунта” срещу която те могат да изкарат на площада 20 хил. свои работници, сякаш тези техни служители са някакви роби, без свободна воля сами да преценят каква гражданска позиция да защитават. Това изразява цялото отношение на тези представители на работодателите към майчинството, към българското семейство и към бъдещето на България.
Ние сме убедени, че голямата част от българските работодатели са национално отговорни хора. Смятаме, че за тях българското семейство, майчинството и децата са основна ценност. Апелираме към тях, обърнете внимание какви хора представляват работодателите в България, оценете позициите и действията им и се разграничете от техните искания, защото страната ни има нужда от политики, които насърчават раждаемостта, за да имаме бъдеще. Призоваваме и българските политици, не приемайте с лека ръка предложения с ограничена във времето полза, които в бъдеще ще доведат до катастрофални последици.
Разбрахме в национален ефир, че председателят на АИКБ г-н Васил Велев „добре” познава историята на маите и защо те са изчезнали. Ние, няма да влизаме в полемика по причините за края на тази древна цивилизация, но сме сигурни, че с политиката, която той предлага, българската нация ще бъде в риск от изчезване.