Служебните правителства и тези в оставка трябва да знаят границите си

В условията на политическа нестабилност сме свидетели на тревожна тенденция: правителства без стабилна електорална и парламентарна подкрепа – били те служебни или в оставка – да поемат дългосрочни стратегически ангажименти, които надхвърлят техния мандат и демократична легитимност.

Изпълнителната власт, която не разполага с текущо доверие от страна на електората и на Народното събрание, трябва да се ограничи строго до административното управление на държавата и организирането на честни избори. Подписването на мащабни международни споразумения от такива кабинети е акт на политическа самонадеяност, който заобикаля волята на суверена и подкопава конституционните основи на страната.

Служебното правителство е служебен орган с транзитна роля. Когато един такъв кабинет подписва документи с десетилетен хоризонт, той залага бъдещето на страната, без да е получил мандат за това от избирателите.

Настоящото служебно правителство си позволи да подпише десетгодишно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна – акт с огромна геополитическа тежест, който трябваше да бъде обект на задълбочен дебат в редовно избран парламент.

Макар правителството в оставка да има малко по-голяма легитимност от служебното, то вече е загубило политическото доверие и не следва да чертае дългосрочни курсове. Последното редовно правителство, в края на своя мандат, ангажира страната с включването на България в „Съвета за мир“ на президента Доналд Тръмп. Подобни ходове в изглеждат по-скоро като опит за лично политическо позициониране на отделни фигури, отколкото като обмислена държавна стратегия.

В една парламентарна република правителството е „еманация“ на парламента. Подписването на международни актове от кабинети, които не подлежат на ефективен парламентарен контрол, е пряко посегателство върху духа на конституционализма. Това поставя следващите редовни управления пред свършен факт, ограничавайки техния суверенитет при вземането на решения.

Тук не става въпрос за това дали тези решения са правилни или грешни, защото подлежат на сериозен дебат в парламента и обществото, а за това, че трябва да имат реална демократична легитимност, каквато последните нямат.

Основният приоритет на едно временно управление трябва да бъде гарантирането на прозрачни и демократични избори. Всеки ресурс, изразходван в сферата на международната дипломация и стратегическото планиране, размива този фокус и създава съмнения за скрити зависимости или обслужване на външни интереси „през задната врата“.

Независимо от политическия контекст, принципът трябва да остане непоклатим: дългосрочните национални ангажименти изискват дългосрочна легитимност.

Призоваваме за прекратяване на практиката служебни кабинети и правителства в оставка да подписват стратегически договори. Тяхната задача е техническото обезпечаване на прехода към ново, редовно управление, излъчено пряко от волята на българските граждани.

Демокрацията не е само процедура, а отговорност пред бъдещето.