Севда Реджеб е Председател на Федерацията на женските клубове в Политическо Движение Социалдемократи и Областен предсeдател на ПДС-Силистра
Г-жо Реджеб, вие се занимавате с женска политика в ПДС. Какво е днес да си жена в България?
- Да си жена в България е предизвикателство. От една страна, българските жени имат равни права с мъжете и редица привилегии в сравнение със западните демокрации. Ще ви дам само един пример, отпуската по майчинство е много по-дълга в сравнение с повечето страни в Европа и Америка. Но ние имаме много сериозен демографски проблем и според мен, политиката насочена към стимулиране на майчинстото трябва да бъде много по-силна. От друга страна, за жалост, да си жена в България, е изключително трудно. Ежедневно трябва да се бориш с мъжките комплекси, които се трансформират в агресия. По-силният пол трудно приема отказ и неминуемо проявява злобата и огорчението си чрез насилие – побоища, опит за изнасилване, стига се понякога и до убийства. Този проблем е изключително тежък и засяга всяка четвърта жена у нас. Дежурното обяснение е – ревност. Прието е по нашите ширини, жената да е виновна, да е дала „повод” . Темата е доста наболяла, особено след пандемията, случаите на домашно насилие са над 14 660 по данни на НСИ за 2023 г. Статистиката е стряскаща и ни нарежда на едно от челните места в ЕС по домашно насилие.
В днешно време има равнопоставеност между двата пола и за това има и основателна причина. Съвкупността от красота, нежност, загриженост, борбеност и работоспособност прави жената по-силна от много представители на мъжкия пол. Силата на жените е в тяхната увереност, в смелостта да взимат решения, в способността им да оставят поколение. Съвременната жена е силна и работи, дори често изкарва повече от половинката си, гледа деца и е пример за добра майка, винаги е готова да обърне внимание на съпруга си. Това е добре, но всичко това защо и заради кой? Заради семейството като цяло. “Нежният пол” винаги страда, винаги забравя себе си, почти винаги поставя нещо или някой над собствените си нужди. И ако някой се осмели да каже, че жената не е силна, то тогава той едва ли осъзнава, че тя дава нов живот и в същото време успява да върши нещата, които прави и мъжа.
Наскоро празнувахме 8-ми март, денят, който е символ на извоюваните от жените права. Плод на огромно колективно усилие. Как мислите, днес, има ли колективно съзнание на жените за защита на техните собствени права?
- Ако разглеждаме обществото като цяло, отговорът ми по-скоро е не. Знаем за масовите и организирани борби на жените по света в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Да, тогова жените е трябвало да се преборят за фундаментални права и необходимостта от колективизъм и организирани движения е била много силна и важна предпоставка за това. Сега, обаче нуждата от колективно съзнание и от общи организирани действия на жените по някои въпроси не е по-малко важно за решаването на тежки проблеми. Такъв ужасяващ проблем е домашното насилие и насилието върху жени навън. Трябва заедно да кажем: Стоп на насилието върху нас!Смятам, че българските жени трябва да са заедно срещу подобни проблеми и да се организират масово, за да не продължават да стават жертви. Ние във Федерацията на женските клубове в ПДС на нашите сбирки разговаряме много на темата за колективните действия на жените. Мисля, че това е разковничето за решаване на важни въпроси на българската жена. Смятам, че проблемите на нежния пол нямат цвят или партийна принадлежност, всички трябва да се преборим за правата си и да се защитим от посегателства върху нас, както в семействата ни, така и в обществото като цяло. Да извоюваме и повече възможности.
Кои са факторите за спокойствие и усещането за щастлив живот на една жена?
- Няма да изненадам никого, ако кажа, че спокойствието и усещането за щастие в една жена са преди всичко два. В обществото, тя да бъде с равни права и защитена, а в семейството, да има мъж, който я подкрепя, разбира и помага във всичко - от домакинските й задължения до кариерното й развитие. Жената трябва да бъде разбирана, както от обществото, така и от нейните близки. В семейството особено. Без вменяване на вина, без осъждане, без да се иска от нея да пренебрегва себе си. Трябва да се преборим и с някои все още съществуващи стереотипи в част от обществото, че мястото на жената е в кухнята, че не трябва да противоречи на мъжа, че образованието е ненужно. Последният стереотип особено се отнася до жени с нисък социален статус и жените от някои малцинствени групи у нас.
В България, като най-тежък проблем стои този с домашното насилие над жени. Жертвите постоянно нарастват, а колко са нерегистрираните случаи, никой не знае. Защо не успяваме да постигнем дори частичен успех в борбата срещу този обществен порок? Какви мерки са необходими?
- У нас не липсва законодателство за защита на жените от насилие. То трябва да се усъвършенства, като се наблегне на превенцията. Тя е важната точка за пречупване на проблема. Жените трябва да имат сигурността, че когато се оплачат от домашно насилие, институциите ще вземат законови и безкомпромисни мерки, за да им гарантират не само защитата от понататъшни издевателства върху тях, но и тяхното спокойствие. В същото време, действията на полицията не трябва да са еднократен акт, а всеки отделен случай на оплакане да бъде следен дълъг период от време. Тук трябва да бъдат ангажирани психолозите и да се въведе задължителната психологическа консултация за хората проявили домашно насилие. Добрият закон, не е достатъчен. Въпреки, множеството фондации и горещи телефонни линии, все още има жени, които не осъзнават, че са подложени на насилие. Трябва да има много повече разяснителни кампании за видовете насилие. На самите жени в риск трябва да се осигурят психолози и консултанти, защото колкото по-рано една жена осъзнае, че е жертва, толкова по-бързо ще възстанови емоционалния си баланс, ще разпознае собствените си нужди и ще предприеме правилните действия.
Много жени се страхуват или са подвластни на стереотипи и не събощават за упражнявано върху тях физическо, психическо и сексуално насилие. Къде се корени причината за това съзнателно скриване на проблемите?
- Тук особено внимание обръщам на обществото, което привидно е толерантно към равенството, но е с дълбоко вкоренени стереотипи. От типа: мъжът е главата на семейството, следователно той трябва да взема решенията в къщата; проблемът със домашното насилие е личен проблем, който се решава в тесен кръг; мъжете са по–силни и по-умни, следователно да заемат по–високи позиции. И много други подобни стереотипи. Много са следствията от подобно мислене. Например, в нашето общество мъжете се радват на социално-доминиращи позиции. Момчетата от малки са учени да добият и задържат тази доминираща позиция.
Къде са допирните точки между преобладаващото в България патриархално разбиране за семейния живот и еманципацията на модерната жена?
- Според мен допирателна има и се изразява в това да запазим християнското семейство, като такова, в което глава на семейството е мъжът, който обаче уважава и цени желанията и свободата на една жена да бъде себе си и да се реализира като личност в обществото.
Вие планувате да стартирате серия от инициативи през тази година насочени към жени. Може ли да разкажете повече?
- Да, така е. Без да издавам подробности, ще кажа, че през пролетта и лятото предвиждаме серия от тематични семинари по въпросите и проблемите на жените, в които ще опитаме да въвлечем добри експерти от различни области. Една от водещите теми, на които аз лично много държа да отделим време е свързана с това да научим жената да приема себе си и да намира време за себе си, да опознава себе си. Да се учи да бъде щастлива, успешна, можеща, знаеща, градяща, любяща, спокойна и с нужното самочувствие да отстоява собственото си Аз.