Интервю за първия брой на Информационния бюлетин на ПДС, който започнахме да издаваме от месец април 2022 г. и ще бъде с месечна периодика. За да се абонирате за бюлетина, посетете интернет страницата на партията (www.pdsocialdemocrati.org) и направете своя абонамент.
- Г-жо Нонева, вие сте председател на Политическо Движение Социалдемократи близо 8 години, какво ви дава вдъхновение да продължавате с оглед на сложния политически процес в България?
За да съм по-точна, бих казала, какво ме мотивира да представлявам Политическо Движение Социалдемократи. Нашата партия е социалдемократическа и обединява хора, които споделят възгледите на модерната социалдемокрация и принципите за свобода, справедливост и солидарност. През годините на своето развитие, ние не променихме нашите идеи и отстоявахме нашите принципи. Доказахме, че сме един отбор, който продължава в сложния за страната политически процес да работи, да отстоява програмата си и да се развива. Не можем безучастно да гледаме какво се случва около нас и да търсим само негативите в нашето общество. Всеки от нас трябва да бъде участник в процесите на развитие на страната, за да я променяме заедно. Развитието на партията ми дава сили и ме мотивира да работя като нейн председател.
- През този месец се проведе Първата сесия на IXта Национална конференция на ПДС. С какви чувства останахте след форума?
Удовлетворена съм, защото в структурите ни има нови членове - много млади хора, които искат да работят за развитието на страната, да върнат нашите сънародници тук и да ги мотивират да работим заедно. Това ме радва, защото чувството е споделено не само от участниците в събитието, но и от членовете ни в местните организации.
За нас е важно хората в различните региони на страната да върнат вярата си, че в родните им места може да има удволетворяващ ги живот. Да отглеждат своите деца и да се радват на благоденствие, там, където са родени. Ето защо ние приехме като основен приоритет на ПДС след този форум, развитието ни като партия в регионите на страната. Не само за да изпълним целта си да сме силна организация по места, но и да участваме в местното самоуправление по начин, който да промени развитието на малките и средноголемите общини в България.
Крайно време е на местно и на национално ниво да се изпълнят такива политики, които да преодолеят регионалните диспропорции в страната. Не може да имаме такива огромни разлики между няколкото най-развити града в България и останалите градове и села. Хората по места трябва да имат шанс за просперитет и поне да догонят стандарта на столицата и другите големи общини. Обезлюдяването на малките общински центрове и селата трябва да спре, така ще се подобри и живота в големите областни центрове, където прекомерната урбанизация създава редица проблеми. България трябва да се развива балансирано, а това означава равномерно икономическо и социално развитие на всички региони.
- Кои са важните решения и приоритети, които приехте на Конференция?
Форумът прие решения, свързани с развитието на партията. Постави за разрешаване задачи за изграждане на по-големи структури в страната, като обърна специално внимание на ролята на общинските и областни организации в предстоящите през 2023 година местни избори. Дискутираха се много наболели проблеми на хората, които бяха поставени от председателите на експертните комисии, които работят в нашата партия. Прие се програма за тяхното обществено дискутиране, за да се търсят най-добрите им решения.
- ПДС е един от мандатоносителите и партньор в Коалиция „Продължаваме промяната“, която е първа политическа сила. Същевременно управляващото правителство е съставено от 4 коалиционни партньора, което е може би най-сложната политическа конфигурация в страната от началото на прехода. Как оценявате първите сто дни на управлението, какви според вас са постиженията и в какво се крият „подводните камъни“, които носят проблеми?
Управляващата коалиция има много сложен формат. За съжаление, тя е много разнородна като политически организации и като идеологии. Често надделяват и тясно партийни интереси. Това създава проблеми. Извиването на ръце не е добър подход и ако това продължава, няма да доведе до добър край за никоя от четирите субекта в управляващата коалиция. Разбира се, ние сме част от Коалиция „Продължаваме промяната“ и един от трите й мандатоносителя, но в същото време виждаме нещата от малко по-голяма дистанция, защото нямаме народен представител в парламента, нито хора в изпълнителната власт. Макар и в тази позиция, ние също имаме „червери линии“, които смятаме, че управлението не трябва да преминава. Те са свързани с нашето разбиране по стратегически въпроси за България и нашите принципи в това отношение. Наблюдаваме, че напоследък, често тези линии според нашите виждания се настъпват и дори прекрачват.
Тези мои думи могат да се възприемат като критика, и те са това, но тя е градивна, защото смятам че са необходими определени корекции в политическото говорене и действия, за да изпълним целите си за промяна. Поради външни фактори, мисля, че промяната малко изостана в основните си приоритети, с които спечели изборите, а именно – действията срещу корупцията и подобряване на икономическото състояние на хората и на държавата като цяло. Това трябва да бъде наваксано, въпреки сложните външнополитически условия.
Стоте дни на правителството оценявам по-скоро положително, въпреки това, че има какво още да се желае, предвид дадените на хората предизборни обещания и забавата на тяхното изпълнение. Сложната обстановка в която се намира страната – ковид епидемията доскоро и войната в близост до нас, влошиха много икономиката не само у нас, но и по света. Това оказва своето въздействие върху управлението на страната. Надявам се правителството да навакса забавянето, защото проблемите не търпят отлагане. Втори сто дни няма да има.
- Нека поговорим за социалдемокрацията в България! Има ли истинска социалдемокрация у нас на управленско ниво?
За съжаление в България на управленски ниво в национален мащаб социалдемокрация няма от 30 години. На местно ниво е по-различна ситуацията през годините.
Социалдемократите не са били в управлението на страната, поради вътрешни проблеми на общността, но и поради намеси на политически субекти и лица извън общността, изразяващи се във вредно влияние и преднамерени действия срещу общността ни. Това е огромен проблем пред българската социалдемокрация. Решаването му, обаче зависи най-вече от самите социалдемократи.
- Как може да бъде решен проблемът с раздробеното социалдемократическо пространство у нас? Знаем, че съществуват множество партии, което често води до разпиляване на социалдемократическия вот.
В годините на прехода, вместо да се обединим, социалдемократите продължаваме да бъдем разделени. В истинския политически смисъл, реално действащи в страната са много малко социалдемократически партии. Разделението в социалдемократическото пространство е заради личното виждане и интереси на председателите на социалдемократическите партии у нас. Докато продължаваме да се идентифицираме, като хората на този или на онзи и има лични причини, които пречат на обединението, такова в страната няма да има скоро.
Лидерите и техните интереси са много важна част от политиката, но водеща трябва да е идеята за социалдемокрация. Горчивата истина е, че вместо да се използва огромния потенциал на социалдемократическия идеал, социалдемократите позволяват да бъдат използвани. Необходимо е обединение, защото имаме добри експерти, които могат да променят визията на страната и нейното развитие. Това може да се осъществи, като върнем вярата на хората в нас, защото отстояваме дадената дума, работим честно и открито, а тези качества вече са на изчерпване.
България има силна нужда от автентична социалдемокрация. Лично за мен, социалдемокрацията е обединяваща идея, а не разделяща. Когато всички осъзнаят това, страната ни може да има социалдемократическо управление.
- Младите хора са бъдещето на една страна, но се набюдава една все по-силна аполитичност у тях и нежелание да се занимават с политика. Това е огромен проблем. Какви са причините за това и как според вас младите могат да бъдат привлечени за политически и обществени каузи?
Действително тенденциите на аполитичност у младежите и нежелание да се занимават с политика са факт. Очакванията на младите хора са големи, но за съжаление те не искат да участват в вземане на решения и тяхното реализиране.
В голяма степен, самата политическа система в България предизвика това. Уверявам ви, че младите хора са тази част от обществото, която има най-чисти идеали. Но младежите се сблъскват у нас с най-гнусната форма на политиката – корупцията, престъпленията на властта, арогантността на политиците, с цялата политическа мърсотия. Това ги отвращава и повечето не искат и да чуят за политика. На второ място, ние нямаме стройна система за привличане на талантливи млади хора в политиката, говоря като партии и като държава. И на трето, но не на последно място – освен тесните университетски специалности, никой не учи младите хора на политика и политическа култура. Как да има по-голям интерес от младите към политиката при такъв случай.
Причина за тази аполитичност, виждам в липсата на младежка политика у всички правителства в годините на прехода. Няма и политика за защита на младите семейства – финансова и социална. При промяна на тези причини, мисля че България отново ще се превърне в тяхна майка, а не в мащеха, както е сега.
- Пред България има множество проблеми, но кои са стратегическите въпроси, които трябва да решим, за да имаме чувствително развитие в положителна посока като държава? Какво е необходимо да се направи от социалдемократическа гледна точка?
Необходимо е да се изготви и приеме експерта програма за развитието на страната за следващите поне 30 години, която да се изпълнява от всяко следващо избрано правителство, а не да започваме на всеки четири години отначало. Трябва ни общ национален консенсус по приоритети за развитие. Програмата да бъде отворена, за да се допълва с промените, които ще настъпват, но да гарантира успешното развитие на страната. З0 години принципът "проба-грешка" не даде резултат, затова този подход следва да бъде сменен. Болезнено се нуждаем от визионерство и визионери в политиката.
Ако трябва да изведа най-важните въпроси, които час по-скоро трябва да започнем да решаваме като държава, това са: доходите на хората, демографската криза, проблемите на младите, престъпността и корупцията, сигурността, образованието, здравеопазването, регионалното развитие и инвестициите в икономиката.
- Последен въпрос. Лесно или трудно е да бъдеш лидер?
Да бъдеш лидер е отговорност. Към теб са отправени много очаквания, които за съжаление не винаги можеш да изпълниш, защото решаването им, не винаги зависи от теб. Най-важното за лидера е да бъде и да остане Човек, който не дава празни обещания, разграничава същественото и отстоява правата на хората, които представлява. Всичко в живота е преходно. Да не го забравяме, за да се срещаме с радост в очите.