Мирослав Минев: Предлагаме да се създаде институция на Младежки омбудсман в България

Мирослав Минев - председател на Младежката организация на Политическо Движение Социалдемократи

– Г-н Минев, Младежката организация на ПДС и вие лично активно настоявате за създаването на институцията на Младежки омбудсман в България. Каква би била основната роля на тази фигура и как бихте гарантирали независимостта и ефективността ѝ в защита на правата на младите хора?

– Институцията на Младежкия омбудсман е важна стъпка за развитието на демокрацията у нас. Тя ще осигури по-голяма прозрачност в защитата на младежките права. Също ще постигнем и хармонизация с европейските стандарти за социална справедливост. Не на последно място и възможност младите хора да участват активно в оформянето на публичните политики.

Младежкият омбудсман ще има ключова роля в следните области:

- Ще защитава правата на младите при случаи на нарушения от държавни институции, общини, учебни заведения, работодатели и частни лица.

- Ще следи за прилагането на Закона за младежта, Закона за защита от дискриминация и политиките за равен достъп до образование и здравеопазване.

- Ще има право да започва проверки по своя инициатива, ако получи сигнали за системни нарушения.

Що се отнася до правомощията – омбудсманът ще може да изисква информация и документи от всички държавни структури, включително МВР и училища, да извършва внезапни проверки в различни институции и да издава задължителни препоръки с 30-дневен срок за изпълнение. При сериозни противоречия между подзаконови актове и Конституцията, ще може дори да сезира Конституционния съд.

Жалбите ще се подават както писмено, така и онлайн – включително анонимно, след проверка на достоверността. Отговор се предвижда в срок до 14 работни дни, а при по-сложни случаи ще се създава специална комисия с участието на независими експерти.

Това, най-общо казано са идеите ни за значението, функциите и като цяло ролята на Младежкия омбудсман. Разписали сме детайлно идеята и като законопроект.

– Предлагате читалищата да се трансформират в модерни младежки центрове. Как би изглеждало едно такова „ново читалище“ на практика – какви дейности и услуги ще предлага и как ще се финансира подобна трансформация?

– Идеята е да вдъхнем нов живот на читалищата, като ги превърнем в мини-младежки центрове, предлагащи програми по дигитални умения, предприемачество, културен обмен и гражданско образование. Така ще съхраним културната ни идентичност и ще я предадем на младото поколение по един съвременен и достъпен начин.

За съжаление, много читалища в момента се намират в окаяно състояние и дори попадат в списъци с имоти, предложени за разпродажба. Затова е важно да им дадем нова функция и да ги впишем в Националната младежка мрежа.

Можем да създадем онлайн платформа за сътрудничество между млади хора от различни етнически и социални групи, да развиваме проекти за междукултурен диалог и да въведем обучителни модули в училищата по теми като права на младите, европейска демокрация и социална отговорност.

– Организирахте обществена дискусия, след която предложихте създаването на нова Национална стратегия за младежта до 2030 г. Как ще гарантирате, че тя няма да остане само на хартия?

– За да има реален ефект, стратегията трябва да бъде обвързана с конкретни механизми за изпълнение и контрол. Нашата цел е тя да не бъде просто документ, а реален инструмент за подобряване на качеството на живот на младите хора в България – особено в малките и обезлюдени населени места.

Искаме стратегията да стъпи върху:

- засилване на междуинституционалната координация;

- развитие на умения у младите хора в различни области – култура, предприемачество, здравословен начин на живот и др.;

- насърчаване на участието им в обществения живот.

Седемте приоритета до 2030 г. си представяме да бъдат: насърчаване на неформалното обучение, повишаване на заетостта, участие и овластяване, развитие на младежката работа, европейска свързаност и принадлежност, здравословен начин на живот и стимулиране на културната активно.

– Вие настоявате за лицензирането на Българската федерация по електронни спортове. Какво ще означава това за младите хора?

– Електронните спортове са вече нещо много повече от хоби – те са сфера с огромен потенциал за кариерно развитие, образование и социална интеграция. Признаването на БНФЕС от Министерството на младежта и спорта ще отвори врати за финансиране чрез държавни програми, изграждане на съвременна инфраструктура, създаване на официални национални първенства и рейтинг системи, лицензиране на клубове и играчи, които да участват в международни състезания.

Лицензирането също ще даде възможност за създаване на образователни програми, с цел превенция на кибернасилието и изграждане на дигитална култура. Ще подпомогне и социалната инклузия на уязвими младежи.

Важно е да отбележим, че с новата дефиниция на Международния олимпийски комитет, подписана в Рияд през 2024 г., електронните спортове вече се признават за част от олимпийското движение.

Държавната администрация досега е използвала дефиницията на МОК за „спорт“, която до февруари 2025 г. не включваше Е-спорта. С подписването на споразумението от Рияд, тази дефиниция се промени. Това е ключов аргумент за лицензирането на БНФЕС. България изостава в признаването на електронните спортове, въпреки че страни като Саудитска Арабия, Южна Корея и дори съседни балкански държави вече развиват този сектор с държавна подкрепа. Липсата на лицензирана федерация може да доведе до това, че млади таланти в Е-спорта ще търсят реализация извън страната.

– Кои според вас са най-спешните реформи в младежката политика, които могат да спрат „изтичането на мозъци“?

– На първо място, трябва да направим реална оценка на изпълнението на Националната стратегия за младежта 2020–2025, за да видим какво е постигнато и какво не. На тази база да изградим по-добра, реалистична и устойчива стратегия.

След това, ключовите реформи включват:

- Създаване и бързо въвеждане на институцията на Младежки омбудсман.

-Укрепване на ролята на младежките центрове

- Разработване на повече възможности за личностно и професионално развитие на младите хора тук, в България.

Само така можем да ги задържим у нас – чрез достъп до качествено образование, реализация и усещане за принадлежност.