Позиция на Политическо Движение Социалдемократи
Внесеният в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е заговор срещу конституционния ред, демократичните принципи и историята на България. Под него са се подписали 166 народни представители от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Старото статукво в лицето на ГЕРБ и ДПС плюс доскорошните „борци“ срещу него от ПП-ДБ закрепиха новата омерта в документ за промяна на най-сериозната част от законодателството – Конституцията. Само по себе си това е повече от скандално.
Предлаганите конституционни промени, първо са неадекватни и неграмотно написани, второ са удар по държавата, демокрацията и конституционния ред, трето са заговор срещу историята на България, четвърто са конюнктурни и мотивирани от реванш срещу лица в политиката и съдебната система, и пето – те са целенасочени и обслужват определени вътрешни и външни интереси.
Основната цел е да се ограничат до минимум възможностите на президента и на главния прокурор на Републиката.
Орязаните права на президента по отношение на назначаването на служебно правителство целят свеждането на президентската институция до напълно символични функции и създават опасен институционален дисбаланс. Служебният премиер предлага състав на правителство, а президента е длъжен в седем дневен срок да го назначи, в противен случай служебното правителство ще се избира от Народното събрание. Инфантилно е предложението за служебен министър-председател да се избира между председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на БНБ. Как го измислиха? В мотивите си черпят от опит в други страни, където, обаче логиката на конституционния ред е различна. Със същия успех и с логиката на сегашните управляващи, или липсата на такава, може да се предложи за служебен премиер, главата на всяка важна в страната институция.
Освен това, в предложенията има скрити цели, които обслужват интереса на всички в омертата.
Едното от тях е нова алинея, която се създава в чл.64 на Конституцията, според която пълномощията на предишното правителство продължават до конституирането на ново. Целта тук е до изборите да се пази имунитета на състава на предишния кабинет. Същата цел, но по отношение на народните представители има редакцията на алинея 3. Очевидно трябва да се пази имунитета на важните хора, докато не придобият нов имунитет след произвеждане на избори. Това е основната цел на замисъла.
Друга скрита цел, която вносителите се надяват да не бъде забелязана е отварянето на българския парламент за лица с двойно гражданство. В настоящия текст на Конституцията, категорично се казва, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който няма друго гражданство. Сега вносителите премахват от текста „който няма друго гражданство“. В чл. 110 от сегашния текст на основния ни закон, се казва, че „членове на Министерски съвет могат да бъдат само български граждани“. И тук вносителите са премахнали, това, което им пречи – думата „само“. Така всеки, сдобил се с български паспорт, ще може да е кандидат за депутат в българския парламент или министър, дори министър-председател. Това за нас е предателство срещу българските интереси, наред с всички останали предателства на управляващите.
По отношение на съдебната система, така широко прокламираната реформа, не е никаква реформа по същество, а преформатиране на системата с цел тя да бъде контролирана. А някои от предложените текстове са откровени недомислици, които ще доведат до още по-голям хаос в нея, но по-лошото – могат да я обезкървят. Например, избраните членове на ВСС от страна на Народното събрание не могат да са действащи прокурори, съдии и следователи. Формира се нов орган – Прокурорски съвет. Членовете в него, избрани от парламента не могат да са действащи прокурори или следователи. А откъде ще се намерят хора? Какви хора ще назначава Народното събрание в ВСС и Прокурорския съвет. Според смисъла на предложенията на вносителите това трябва да са хора с високи морални и професионални качества. Без да сме лоши пророци, подозираме, че за тези квоти ще се нарои огромна клиентела от политкоректни професионалисти и представители на разни неправителствени организации със съмнителни цели по отношение на българските интереси.
Ударът по българската прокуратура и в по-голяма степен по главния прокурор е огромен. Прокурорите ще бъдат отделени в Прокурорски съвет. Функциите на главния прокурор се свият до най-обикновен административен ръководител, който няма да участва в състава на ВСС, мандатът му се намали от 7 на 5 години, отнема се възможността Конституционния съд да действа по негова инициатива. Намираме за неуместно и пряка намеса на изпълнителната власт в съдебната система, възможността министъра на правосъдието да предлага кандидат за главен прокурор.
За нас, това не може да се нарече съдебна реформа. Отнемането от силата на прокуратурата и на практика обезглавяването на главния прокурор е конюнктурно. Смятаме, че България има нужда от силни главен прокурор, прокуратура, съдии и следователи, които са независими от политическата система. Истинска реформа би била осигуряването на независимост на съдебната система и механизми за ограничаване на корумпираността ѝ. Като политическа партия, отдавна предлагаме главен прокурор да се избира пряко от народа.
Най-комичното предложение е главният инспектор да бъде пенсиониран след максимум два мандата като такъв и да няма право повече да заема длъжност в съдебната система.
Новата власт е на път да предприеме поредица от необмислени и подчинени на интересите на управляващите ходове, които да имат трайно негативни последствия за нашата страна. Подготвената промяна на националния празник от 3 март на 24 май е не просто отказ от почитането на една свята за българския народ дата, а на практика е и опит да се унищожат корените на българската държавност. Защото именно 3 март поставя началото на Третата българска държава и възстановява националния суверенитет. Случващото се е груб и арогантен опит да се подмени българската историческа памет, да се омаловажи и заличи подвига на героите, дали живота си, за да я има България, а така се подронват и устоите на нашата държавност в името на моментната политическа конюнктура. Ако нямаше 3 март, нямаше да съществува българска държава, а съответно нямаше да има и кой да почита 24 май. Абсолютно е нелепо противопоставянето на две сакрални за българския народ дати. Ако управляващите толкова желаят да посегнат върху най-светлата дата за съвременната българска държава, то те могат да опитат да сторят това, инициирайки национален референдум.
Не по-малко озадачаващи са и опитите да се обезличи ролята на президентската институция в българското политическо пространство. С орязването на значителна част от правомощията на държавния глава се нарушава, сформиралия се след 1990 година баланс между институциите. А зад целите за промяна, които се декларират, стоят съвсем други намерения, свързани със злободневните политически борби, които нямат връзка със стратегическите интереси на държавата.
Извършването конституционна реформа е много сериозна и стратегически значима задача, която трябва да бъде добре обмислена и подготвена. Опасно е да се променя Конституцията по този начин, без дългосрочна визия за държавното устройство и развитието на страната. Смятаме, че важните промени в основния ни закон, които се правят от състав на Обикновено народно събрание могат доведат до тотален хаос и разпад на държавността и демокрацията у нас. Конституцията не е детска книжка, в която някой може да драска с лека ръка. За да се проведе конституционна реформа е необходимо да бъде свикано Велико народно събрание, както предвижда действащата Конституция. Случващото се сега е авантюра, водеща до ескалация на и без това сериозното напрежение между отделните групи в обществото, която може да има много опасни дългосрочни последствия, застрашаващи стабилността на страната.