На първо място, искаме да подчертаем, че по отношение на проблема с бежанците от Украйна, българската държава, с изключение на някои пропуски, се справи добре досега. Това е заслуга на хората управляващи този процес в условията и при ресурсите, с които те разполагат за справяне с бежански кризи.
Истината изисква, обаче, да се кажат някои нелицеприятни за страната ни факти, които са свързани с проблеми, характеризиращи българската политика за бежанците от десетилетия. Сегашното правителство наследи една неработеща система, която има нужда от дълбока реформа, която се надяваме то да извърши през този мандат. Обективността ни задължава да кажем, че след приемането на България в Европейския съюз, предишните правителства не направиха нищо съществено по отношение на политиката по настаняване и интеграция на чужденци, и в частност на бежанци у нас.
След приемането ни като пълноправен член на Евросъюза, беше приета „Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция“ за периода 2008-2015 година. Заедно с нея, България получи европейски средства за интеграция, които бяха разпределяни за проекти в тази сфера, които напрактика не доведоха до подобряване на системата, а техния продукти дори не бяха въведени в администрацията. Вместо за разработване и внедряване на една цялостна система за настаняване и интеграция и подобряване на условията в бежанските центрове, бяха похарчени средства за дискусии, кръгли маси, теоретични постулати и най-вече за разработване на индикатори за интеграция, които отгоре на всичко не бяха приложени. Нямаше дори ясно дефиниран и приложен проект за това какво включва термина „убежище“ и какви условия трябва да изпъни държавата, за да осигурява хуманно убежище на хората изпаднали в беда.
Недъзите на системата продължиха да си стоят и след приемането на „Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020“. Този документ отново не доведе до нищо. Кризата с бежанците от Сирия и Афганистан ни завари отново неподготвени. Видя се, че способностите на държавата, тогава без подкрепата от частния сектор, както е сега чрез хотелиерите, са отчайващи. В пикът на тогавашната бежанска вълна у нас от 11 000 души, се оказа, че при тази бройка, България няма възможност да се справи. За сравнение, от началото на войната в Украйна, бежанците у нас наброяват около 300 000 души, като 110 000 са поискали и получили закрила и подслон.
След 2020 г. имаме само проект за страгегия, предложен в края на управлението на ГЕРБ-Обединени патриоти. Всъщност, ние в момента нямаме дори официално приет документ за действие по отношение на чуждите граждани в страната. Той е просто хартия, не е утвърден и вътре дори не се споменава за убежище и интеграция.
На фона на пълния провал на предишните правителства по отношение на политиката и системата за прием на бежанци в България, призивите за оставка на вицепремиера Калина Костадинова от опозицията, както и крайната реакция на някои обществени личности, определяме като вреден популизъм. Истината е, че ние имаме малко места за настаняване, които имат лоши условия за дългосрочен живот в тях. За това носят вина всички предишни управляващи. Макар да имаше няколко сериозни заплахи за страната от бежански вълни, нищо не бе направено за справяне с тези ситуации.
Без да оправдаваме емоционалното изявление на вицепремиера Костадинова, ние смятаме, че нейното изказване е плод на отчайващото състояние на цялата система за бежанците и трудното намиране на решение в създалата се ситуация. Всъщност, украинските бежанци бяха настанени в хотели на българското Черноморие по инициатива на самите хотелиери. Тази опция създаде възможност, държавата да се справи с огромния поток от бежанци. Ако тя липсваше, страната и управлението щяха да бъдат изправени пред безпрецедентна криза в зимните месеци. Това означаваше многобройни палаткови лагери и множество други проблеми. Правителството чрез финансовата подкрепа и хотелиерите чрез собствените им места за настаняване на туристи разрешиха този проблем. Условието беше, че това настаняване ще бъде до началото на туристическия сезон. Това условие определиха хотелиерите, а и държавата просто няма ресурс да плати цената за лятно настаняване на толкова хора в тези хотели.
От 1 юни, наистина се връщаме в българската реалност, а именно съществуващата система за настаняване и интеграция на бежанци в България. Тази наследена от управляващите реалност, която много бързо трябва да бъде променена. Въпреки проблемите, държавата предложи вариант – бежанците да бъдат настанени във вътрешността на страната отново на принципа на хотелското настаняване, за да се избегнат лошите условия в бежанските ни центрове. Направени бяха грешки, свързани с навременната информираност на бежанците за новите места за настаняване, начина на транспортиране, датите и часовете на преместване. Това обаче не отнемя усилията на държавата за справяне с проблема.
Това, което трябва бъде направено е да се ускорят интеграционните процеси, за да може по-бързо хората избягали от войната да се впишат в нормалния социален и икономически живот на страната ни. Разселването на бежанците във вътрешността на страната не е пречка по никакъв начин за тяхната интеграция. Техните опасения също трябва да бъдат успокоени, защото в почти всички райони на България има социален и икономически живот. Разстоянията между градовете не са големи и може да се живее в едно населено място и да се работи в друго. Най-типичен пример в това отношение е град Перник, голяма част от жителите на който работят в София. Има множество такива примери в цялата страна. Трябва да спрат и спекулациите, че това разселване е нещо лошо.
Отправяме послание и към украинските бежанци. Оказвайте съдействие на българските власти в усилията им да намерят решение за вашите пробелми. България разполага с тези условия и ресурси. Проявете разбиране към затрудненията, спазвайте изискванията и българските закони, бъдете активни и навременно давайте информация за нуждите си, намаренията си и интеграцията си в България. Вашите проблеми са и наши проблеми. Можем да се справим само с общи усилия. Разберете нещо важно, ако искате да се интегрирате и да живеете дълготрайно в България трябва да имате предвид проблемите на българската държава, битовите условия, икономическите и социални условия, нивото на доходи, качеството на образование и здравеопазване, както и редица други български дадености. В това общество ще живеете, ако искате разбира се. Ние отдавна се борим за по-добър живот в България, като интегрирани граждани и вие можете да участвате в тази борба, но първо трябва да си дадете сметка за реалностите.