top of page
  • Снимка на автораПДС

Сашо Кунев: Трябва да запазим ТЕЦ-овете да работят максимално дълго, иначе предстои криза с тока





Интервю със Сашо Кунев, зам.-председател на Политическо Движение Социалдемократи.


-        Г-н Кунев, България през 2025 г. трябва да намали въглеродните емиси от производство на електроенергия с 40% спрямо 2019 г. Планът за възстановяване и устойчивост от 2022 г. пък предвижда през следващата година да се приеме ясен план и график за постепенно премахване на въглищните централи до 2038 г. Можем ли да си го позволим, след като над 50% от електроенергията у нас се произвежда от тези централи?

    

-        Намаляването на въглеродните емисии ни принуждава да търсим алтернативи при производството на електроенергия. Забавянето и неяснотата при изграждане на нови ядрени мощности, обаче ни поставя сложен за решаване ребус в областта на енергетиката. Ние на този етап трябва да се стремим да запазим с цената на всичко въглищните централи поне до 2050 г. Въпреки че в Плана за възстановяване  и устойчивост от 2022 г., където е разписано премахването на въглищните централи до 2038 г., аз се надявам да дойде едно нормално правителство, което да се опита да предоговори този срок.

 

-        Как можем за такъв сравнително кратък срок да компенсираме драстичното намаляване на производството, следствие от затварянето на ТЕЦ-овете, така че да не се изправим пред недостиг на електроенергия, поскъпване и дори режим на тока?

 

Относно ТЕЦ-овете много експерти предупредиха, че евентуалното затваряне ще доведе до недостиг на електроенергия, която може да поскъпне и да имаме режим на тока във часовете на върхово потребление. Много се осланяме на ВЕИ-тата, но в периоди на липса на вятър и слънце, друга заместваща мощност ние нямаме. Да не забравяме, че и ПАВЕЦ ЧАИРА не работи. Затова е важно да запазим максимално дълго ТЕЦ-овете да работят.

   

-        Ако допълним картината и с изтичащите експлоатационни срокове на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ до към 2050 г., нещата изглеждат много драматични. Можем ли да заместим бързо въглищните централи с нови мощности в АЕЦ, като изградим нови ядрени блокове?

 

Във връзка с изграждането на нови ядрени мощности и по-конкретно нови блокове на АЕЦ Козлодуй, скоро няма да се случи, защото това е един дълъг период на лицензиране на площадки, издаване на разрешителни и много други документи. Като добавим и самото строителство и доставка на блокове, да не забравяме и огромните финансови средства, които са необходими, това може да отнеме десетилетия. Освен това, никой конкретно не посочва срок и цена на изграждането на 7-ми и 8-ми блок. Всичко е в сферата на предположенията. Това ни показва, че отново ще се харчат едни милиарди незнайно колко и какво време ще отнеме. Може да се окаже, че вложените средства няма да се изплатят в предвидения срок на експлоатация. Това всичко предвещава много по-скъп ток, който ще произвеждат тези блокове. Като извод можем да направим, че е наложително въглищните централи да бъдат запазени максимално дълго време.

         

-        По различни оценки, ако отработеното ядрено гориво не се извозва планирано, имаме около 7 години и ще запълним всички хранилища. Какво ще правим, ако не гарантираме неговото извозване в договореностите с американската „Уестингхаус“?

 

Отработеното ядрено гориво е един проблем, който може би се подценява от правителство и парламент. Ние никъде не сме видели какви са договореностите с американската „Уестингхаус” относно техните ангажименти за отработеното гориво. Ето още един проблем, на който трябва сериозно да се обърне внимание.

 

-        Друг компонент от това сложно за решаване уравнение е социалният. Какво ще стане с хилядите работници, заети в българските мини и топлоцентрали?

        

В момента никой не казва конкретно как ще се реши проблема с тези работници, заети в българските мини и топлоцентрали. Дават се едни обещания без конкретика и ясни ангажименти от държавата.

 

-        В някои български райони като Старозагорския и Кюстендилския например, тези производства са основен поминък за голяма част от населението. Очаквате ли да се засили обезлюдяването им и в България да наблюдаваме „мегаурбанизация“ към най-големите градове, което си е огромен проблем сам по себе си?

 

В тези два района, както казахте, по-голямата част от населението е заета в това производство. Затварянето на мините и ТЕЦ-овете в тези райони неизбежно ще доведе до голяма безработица и хората ще бъдат принудени да напуснат от там и ще наблюдаваме  мегаурбанизацията за която говорим в големите градове. Тя и тече и сега. И резултатът от всичко казано до тук ще доведе от една страна до обезлюдяване на едни райони и пренаселване на други. Така в страната ще имаме градове задъхващи се от проблем с пренаселване от хора и пусти откъм хора и икономика райони.

  

-        Социалните проблеми не се изчерпват само с този въпрос. Нещо, което скоро ще засегне всеки един български гражданин е излизането на битовите потребители на ток на свободния пазар. Какво очаквате да се случи с цената на тока, следствие от това? Държавата ще има ли механизъм за контрол, регулация или поне някакво влияние?

 

Излизането на битовите потребители на свободния пазар ще доведе до несигурност за самите тях. В момента никой не казва каква ще е цената от 1 юли, на която ще я купуват ЕРП-тата и държавата какво ще предприеме относно защитата на битовите потребители. Това е оставено на заден план и виждаме в какъв хаос живеем. Предполагам, че цената на тока драстично ще се увеличи и ако държавата не намери механизъм за контрол това ще доведе до голямо социално напрежение.

 

-        Европа залага на зелената енергия, заради проблемите с климата, но как мислите, решава ли ги и дали възобновяемите източници могат да заменят конвенционалните?

 

В Европа много организации и дори правителства започнаха да се съмняват в ефекта от зелената енергия, когато имаше спиране на вятъра и намалено греене на слънцето. Оказа се, че нямат с какво да земенят недостига на електроенергия. Виждаме, че Франция например продължава да строи ядрени мощности.

 

-        Прекъснатите доставки на енергийни ресурси от Русия, особено на газ и пертол, увеличи навсякъде цената им. Индустрията и битовите потребители са потърпевши. Какви са рисковете за европейската икономика?


Прекъснатите доставки на енергийни ресурси от Русия най-много се отразиха на икономиката на Европа. Виждаме как Германия, която беше моторът на Европейския съюз, е на път да се срине икономически, което започва да води до недоволство на самите граждани. Европа е залята от протести от фермерите заради скъпите торове и безмитния внос на селскостопанска продукция. Това нещо също се отрази и в България, и виждаме как чиновниците в Европа не предприемат мерки за защита на собствените си страни членки. В крайна сметка, европейската икономика се задъхва, което води до по-скъпи цени на крайните продукти.


-        Интересното е, че България купува по скъп газ и нефт от посредници, за част от тези ресурси има подозрение, че са руски. Не ви ли се струва малко „шизофренична“ такава политика?

 

-        В момента в България никой на казва газта на каква цена влиза при нас. А що се касае дали е руски или друг, на всички ни е известно, че газта идва чрез посредници и то на много по-висока цена от тази, на която купуват съседните на нас страни.  

 

-        Предстоят европейси избори, може ли да настъпи промяна в политическата конфигурация в Европейския парламент, която да промени сегашния твърд курс по отношение на вноса на енергийни ресурси?


С новите европейски избори се надявам да имаме друга конфигурация на Европарламента и да бъдат преосмислени, както Зелената сделка, така и вноса на енергийните ресурси, защото в момента Европа усети най-болезнено повишаването на цените на енергоносителите.

24 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentarios


bottom of page