Пенка Атанасова, ПДС-Добрич: Домашното насилие бележи тревожен ръст в цялата страна

Пенка Атанасова

В Добрич през 2024 г. регистрираните случаи на домашно насилие са се увеличили почти двойно спрямо предходната година, заяви Пенка Атанасова за в. Добруджанска трибуна.

- Г-жо Атанасова, Политическо Движение Социалдемократи (ПДС) наскоро организира в София дискусионен форум по проблемите с домашното насилие в България. На него, вие поставихте сериозен акцент върху институционалната отговорност в борбата с насилието, основано на пола. Каква е реалната картина в област Добрич?

- В Добрич ситуацията става все по-притеснителна. Само през 2024 г. в областта са отчетени 54 случая на престъпления, свързани с домашно насилие – почти двойно спрямо предходната година. Особено тревожно е покачването на случаите с телесни повреди – от 6 през 2023 г. на 28 през 2024 г. Това са не просто цифри – това са животи, белязани от страх и болка. Ние, в ПДС-Добрич, вярваме, че домашното насилие не е частен въпрос – то е социална криза, която изисква категоричен институционален отговор.

- Вашата позиция поставя силен фокус върху децата като "невидими" жертви. Какво се прави в Добрич за тяхната закрила?

- След законовите промени от 2023 г., децата свидетели на домашно насилие вече са признати за жертви със самостоятелно право на защита. Това е огромна крачка напред. Но истинската промяна идва с практиката – с обучени учители, с психологическа подкрепа в училищата, с мобилни екипи за реакция. За съжаление, в Добрич все още нямаме нито достатъчно училищни психолози, нито кризисен център за деца. Това са дефицити, които пряко застрашават бъдещето на тези деца и които трябва да бъдат спешно адресирани. Започваме да работим с училища за повишаване на информираността, ще организираме кампании в общността и ще настояваме пред местната власт за разкриване на кризисен център. В момента в Добрич няма такова място – а нуждата е огромна. Освен това, ще предложим да има обучения за учители и социални работници за разпознаване на насилието и как да реагират. Вярваме, че превенцията започва с образование.

- Мъжете често се разглеждат само като извършители. Възможно ли е да бъдат част от решението?

- Абсолютно. Ние трябва да престанем да говорим за мъжете единствено като проблем. В Добрич има много мъже, които не одобряват насилието, но не знаят как да реагират, когато го видят. Те мълчат – от страх, от срам, от незнание. Нашите партньорски инициативи с неправителствени организации показват, че когато им дадеш инструменти и език, те се превръщат в съюзници. Това е част от новата парадигма – позитивното мъжество като противодействие на токсичните модели.

- Какви системни промени са необходими в региона според вас?

- На първо място – интегрирани протоколи между институциите. Не може всяка система да действа сама. Трябва ясен механизъм за взаимодействие между полицията, социалните служби, училищата и здравната система. На второ – реално финансиране, а не проектни кръпки. И на трето – база данни, за да можем да оценяваме ефекта на политиките си. Ние от ПДС ще продължим да настояваме за откриването на кризисен център в Добрич – не просто подслон, а място за сигурност, възстановяване и ново начало.

- Какво е вашето послание към обществото в контекста на тази борба?

- Мълчанието е съучастие. Ако си свидетел и не реагираш – ти поддържаш цикъла на насилие. Всеки от нас има роля – да забелязваме, да говорим, да подкрепяме. Промяната няма да дойде отгоре, ако ние отдолу не я изискаме. Вярвам, че именно чрез солидарност – между граждани, институции и НПО – ще изградим по-сигурна, по-справедлива общност. За жените. За децата. За всички нас. И да не забравяме, че има и мъже подложени на насилие. Да не забравяме и друго, че насилието може да бъде, както физическо, така и психическо. Бих казала на всички жертви: не сте сами и не е нужно да търпите. Насилието не е срам за жертвата – срамно е мълчанието на обществото. Потърсете помощ – към институциите, към организации като нашата, дори към приятел. А ако сте свидетел – не стойте настрана. Всяка намеса може да спаси нечий живот, понякога – и детство.

Източник: в. Добруджанска трибуна