top of page
  • Снимка на автораПДС

Леночка Ангелова: Трябва ни „Червена книга на изчезващите морални стожери“

Интервю с Леночка Ангелова, областен председател на Политическо Движение Социалдемократи в Монтана



-         Г-жо Ангелова, вие сте метеоролог и познавате времето, можете ли да анализирате политическото време, в което живеем и да направите прогноза за близкото и по-далечно бъдеще? Какво да очакваме?

 

-         Хаотично, несигурно, противоречиво - един по-мек израз на лъжовно, бъдещо нестабилно. Нескромно, ние, метеоролозите сме много по-верни в прогнозите за утрешния ден, че дори в сезонните прогнози. Моделите на НИМХ и анализите ни са много по-далновидни, по-точни, реални и действителни в сравнение с всички взети социологически и политически анализи. Далеч съм от мисълта да обидя хората, които са ангажирани с тези професии, но политическото време се оказа много по-екстремно и с много по-големи аномалии от климатичните промени. Можем да очакваме още от същото политическо време, каквото наблюдаваме в момента. Живеем в лошо политическо време, без надежда за слънчево утро. Съжалявам да го кажа и много се надявам да греша. Какво да очакваме, този въпрос го намирам за риторичен, той е в българското политическо пространство от 30 години и... все сме в очакване на стабилно управление, а то не идва. Дано някой ден дойдат истински патриоти в управлението!

 

-         В Монтана как гледат на управлението в София?

 

-         Харесвам израза “брауново движение“ и не само като физик. Така бих визирала, определила управлението в София.

 

-         Българският Северозапад е удивително място с прекрасна природа и в същото време най-бедният регион. Какво е необходимо за развитието му?

 

-         Много, много забравен за съжаление край от родните политици. Говори се от дълги години за специален, извънреден план на Правителството за развитие на Северозапада и така с всяко следващо правителство - обещания, обещания. Да, редовният отговор е “липсват финанси“, но... решенията и последващи действия не са плод само на финансиране, но и на иновативни, грамотни, професионални екипи в общините. Слава Богу в община Монтана те са налични, но ни трябва сериозна подкрепа от държавата, за да успеем в развитието си. На Северозападна България е нужно да се изгради на първо място транспортната инфраструктура, да се насърчат инвестициите, да се подпомогне местния бизнес, земеделието, животновъдството и туризма. Имаме огромен потенциал. До нас е Дунав, а през нас може да минава най-важният транспортен коридор към Европа, през Румъния до Унгария. Това ще доведе до много голямо развитие в много сфери. Пътищата са един от ключовите елементи за прогрес.

 

-         Северозападът е беден, но дали е ляв? Хората при вас осъзнават ли нуждата от лява политика?


Беден, но не духовно. Тук живеят Радичковите герои, даянджиите турлаци. От срещи и разговори, да, повечето от хората тук имат леви убеждения. Да не забравяме, че в Монтана 2001 г. се положиха основите на Обединена левица, и че в миналото назоваваха този край червен.

 

-         Вие сте отдавна в политиката и добре познавате всички процеси, които протекоха в лявото. Какво се случи с левицата и каква е причината да е толкова разединена?

 

Разпадна се. Тъжно, но факт. А, защо ли? Защото ръководителите на левите партии, повечето от тях проявиха егоцентризъм в лично-политически план, няма чуваемост „отдолу-нагоре“.

 

-         Каква е разликата между левите хора в началото на прехода и сегашните?

 

Бяха по-вярващи хората в началото, носеха здраво лявата идея. Повечето от тях се обезвериха. Измориха се от централни и регионални „боричкания“ за власт. Много хора вече са по-обезнадеждени, духовно изхабени, отчаяно недоверчиви. Сегашните хора, занимаващи се с политика най-много им пречи егото и алчността за власт. Личното облагодетелстване е по-важно от благоденствието на обществото. Даже някои смятат, че едното противоречи на другото и не могат да вървят заедно.

 

-         Защо изчезнаха идеалистите и моралните стожери на обществото?

 

Защото идеалът в България се изгуби като думичка със съдържание. Моралът не е вече категория на пиедестал. Меркантилното, безидейното, бездуховното взеха връх. Тъжна картинка, жалка българска политическа действителност. Приказна Родина, а държава - мащеха. Но все пак очите виждат, ушите чуват и все още мъдрият българин не е изгубил напълно своята ценностна система. Идеали и морал са категории, съхранили се у малцина българи, които трябва да бъдат записани в „Червената книга на изчезващите морални стожери“. Тези хора трябва да ги опазим, за да я има и България.

 

-         Наблюдавайки колко разделено е българското общество, според вас умря ли идеята за колективизма и солидарността между хората или някъде в нещо има надежда?

 

По единично - „чудни“ българи, оцеляващи, но непредаващи се, а заедно - трудно, мъчно, недоказано колективно, но нали надеждата умира последна. Вяра, вяра ни трябва, но.... И по примера на Данко (от руската литература) - сърцат човек, сърцати хора ни трябват, милеещи за всичко родно, което да тачат, както е казал поетът. Трябват ни хора, които да се обичат и да обичат България, а не такива, които мразят. Така и солидарността ще се възроди, и колективното дело.

 

-         Кога ще свърши българската зима?

 

В метеорологичен аспект, нея почти я нямаше тази година. А политическата зима, дори спътници, радари, не биха могли да отчетат кога ще свърши. Пожелавам си, пожелавам и на всички българи в Татковината ни мила, да са безоблачни дните ни занапред във всеки смисъл, гръбен вятър и само напред. Заслужаваме го, след всичко, което изтърпяхме. Само от нас зависи!

147 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page