Интервю с Елена Нонева – председател на Политическо Движение Социалдемократи
- Г-жо Нонева, предстоят поредните предсрочни парламентарни избори. Очаквате ли промяна в разпределението на силите в новото събрание или досегашното статукво ще се запази?
Седем предсрочни избора, държава без редовно правителство, антипатия на хората към това кой ще определя начина им на живот за в бъдеще. Това е картината в България към момента.
Не е сериозно след толкова платени ”пари на вятъра” за провеждане на извънредни парламентарни избори през последните три години да се намираме в това състояние.
Невъзможността на парламентарно представените партии да съставят правителство, мисля, че ще се случи и този път. От друга страна, недоверието на хората към партиите, ще доведе до нов отлив на гласуващите. Възможно е в парламента да влязат нови партии. Това не е лошо, но не може да се определи категорично дали ще съставят редовно правителство. Статуквото в България не се е променило през последните 30 години и много трудно ще настъпи промяна, докато хората не излязат да гласуват масово. Едно е ясно, повече няма една партия да управлява страната, затова, ако пак спечелилите изборите немогат да съставят правителство най-добре е да си ходят от политиката.
- Какви са рисковете за България, ако политическата криза и изборната въртележка продължат и след октомври?
Тревожно е, ако за в бъдеще продължаваме да си играем на избори без съставяне на редовно правителство. Губещи са основно хората, защото няма кой да решава належащите проблеми. Изразходвани са много средства за тези седем избора, които можеха да се разходват по целесъобразност в различни сектори на страната. Няма адекватно решаване на редица проблеми от всички сфери на икономическия живот. Всичко се прави на коляно и на парче, в резултат на което се допуснаха много грешки, които имат сериозни последици. Доказано липсва и експертиза у народните представители, което е отразено в ниското доверие на хората към парламента.
Държава, в която ежедневно се сменят закони, няма стабилна данъчна политика и липсва редовно правителство, което да носи отговорност за своите действия, не може да има развитие.
Рисковете за държавата от продължаване на политическата криза ще са многобройни и с тежки последствия. Можем да стигнем до критични последствия – дълбока финансова криза, невъзможност да се обслужват бюджетните разходи, затъване в държавни дългове, хаос в законодателството и управлението. Наченки за всичко това вече има. Достатъчно е само да се споменат няколко: хаосът, който създадоха последните конституционни промени; увеличаването на външния ни дълг; спирането на инфраструктурните проекти; липсата на икономическо развитие; неусвояването на европейски средства по програми, предвиждащи финансиране за България.
- Левицата се обедини. Конюнктурно или дългосрочно? Какво е вашето усещане?
Обединението в лявото политическо пространство е закъсняло, но все пак се случи. Положителното е, че са осъзнати допуснатите грешки в миналото, за да не се допускат отново. Егото е отстъпило назад и водещото е реалната алтернатива за развитието на България, която обединени можем да предложим.
Първата стъпка на обединението е факт, но пред обединената левица предстои дълъг път, защото доскорошното разединение не може с вълшебна пръчка да се преодолее. Няма да е лесно, но е наложително, ако искаме да продължим заедно напред. Очаквам въпреки сериозните изпитания, които предстоят пред обединението, то да е дългосрочно.
- Приключи ли „епохата“ на разединението или още е рано да се каже?
„Епохата“, както я наричате, не е приключила, но първите крачки за излизане от нея и за единение са направени. За осъзнаване на разделението и за да се преодолее то напълно, е важно да започне много сериозна работа по новото обединение по места, защото на лидерско ниво обединението е факт, но по места ще се изгражда сега. Не всички са склони да преодолеят толкова лесно недобрите личностни отношения едни към други, да се забравят партийни вражди или други субективни фактори. Иска се време за това, но се надявам това да се преодолее скоро и да работим по места като екипи с разбирателство и отстъпки помежду ни.
- Как очаквате да се развие този обединителен процес?
Очакванията ми са позитивни. Оценявам нелеката обстановка, в която ще работим в тази предизборна кампания, но това ще ни даде възможност да се изградим като екипи, които още по-убедително да работим за развитието на лявото обединение.
Спасението на България зависи от това обединение. Защото сме единствената алтернатива, която ще защитава хората от несправедливото управление на десните сили до сега.
- Как би трябвало да изглежда един бъдещ ляв проект в идеалните ви представи, ако нещата около това обединение вървят добре?
Да продължи лансирането на младите хора в коалицията, за по-активното им участие и развитие в нея. Левицата има нужди от нови лица, от млади хора, от нов облик, за да бъде модерна, предлагаща нови политики. Това е бъдещето на левицата в страната.
Преди няколко дни представихме за обществено обсъждане програмата на коалиция „БСП - Обединена Левица“ пред хората. Тя съдържа 100 решения на проблемите, но е отворена за предложения, мнения и препоръки и няма да бъде затваряна. Обратната връзка е много важна на нас, за да бъдем адекватни изцяло в решаване проблемите на хората.
- Какви цели си поставя ПДС в този нов ляв формат?
Обединение в лявото политическо пространство е цел, по която много години работим. Минахме през различни обединения на лявото два пъти.
Първият път с проекта „Нова Левица“, въз основа на който БСП беше избрана за член на ПЕС и Социалистическият Интернационал, който за съжаление в процеса на постигнатите положителни резултати от изборите се разпадна.
Вторият път с коалиция „БСП лява България“, когато всички леви партии се обединихме и работихме много добре, отново с постигнат добър резултат от проведените избори. За съжаление формата беше прекратен от доскорошния председател на БСП.
Сега за трети път с настоящата коалиция продължаваме започнатото и се надявам, че този път развитието на коалицията ще е устойчиво и тя ще постигне поставените цели, които са цели и на ПДС. Бих ги обобщила така:
- Подобряване живота на хората в България.
- Връщане на напусналите страната ни млади хора.
- Връщане на справедливоста и държавността в отечеството ни.
- Нямате ли чувството, че българските партии и политиците ни се занимават със собствените си проблеми, а не с тези на обществото?
Смятам, че политиците работаят само, колкото да поддържат страната в някакъв вид будна кома, за да не загине напълно държавния организъм, така че да могат да се хранят от него. Останалото, което правят е действително да се занимават със собствените си проблеми – лични и партийни. Това трябва да се промени. Целта на политиците трябва да бъде подобряването на живота на хората, които са ги избрали, а не домогването до властта и облагите от нея.
Не е необходимо и друго - обществото да живее ежедневно с партийните проблеми на политиците. То си има достатъчно свои. Няма къща без дим, както е казал народа, затова е време да престанат, чрез медиите да си решават проблемите. Ако те не се справят сами, няма кой да ги реши вместо тях.
Основната задача, която стои пред партиите е да работят за разрешаване проблемите на хората. И вместо да си поставят червени линии и да се обвиняват едни други, да започнат да търсят обединителните линии, за да решават тези проблеми. Докато това не се случи, хората няма да се върнат пред урните. Все по-труден ще бъде всеки нов избор занапред.
- Може ли левицата да промени това и по какъв начин би могла да го направи ?
Коалиция „БСП - Обединена Левица“ може да промени това статукво, когато хората ни подкрепят в настоящите избори. Програмата, която сме си поставили за изпълнение, покрива нерешените основи проблеми на обществото, отразява нашата действителност и е напълно реална и изпълнима. Уверено заявявам, че лявото е истинската алтернатива на досегашното управление в България. Имаме волята, експертизата и хората да го изпълним. Време е да решаваме проблемите на хората, затова призовавам да бъдем заедно всички българи, които искаме истинско развитие на страната и да гласуваме с №28 в изборния ден.
コメント