Интервю за новия брой на Информационния бюлетин на ПДС. За да се абонирате за бюлетина, посетете интернет страницата на партията (www.pdsocialdemocrati.org) и направете своя абонамент.
- Г-н Петров, влизате в политиката като член на ПДС в младежките си години, ставате и председател на Младежката организация на партията, избиран сте няколко пъти в ръководството й, а сега сте председател на Националния съвет. За това време как се промени политическия живот в България през вашите очи?
За мое, може би и за всеобщо съжаление, фактът, че нито една политическа сила в България не успя да се наложи с добро управление и да бъде самостоятелно на власт поне два последователни мандата, говори достатъчно за това, че българската политика, метафорично казано буксува. Това е доста разочароващо. Смятам, че невъзможността някоя партия трайно да спечели народното доверие е основната причина довела до настоящото състояние на България, както в икономически , така и в демографски , а също социален и геополитически план. Постоянната поява на нови „лидери“ , нови политически проекти , нови лица е основната причина за всякаква липса на дългосрочни политики и тяхното изпълнение последните 25-30 години. Разбира се, това е свързано с провала на предшестващите лидери и партии във властта на страната. Като цяло, промените в политическия живот в България не доведоха досега до развитие на страната в положителна посока. Липсата на стабилно, монолитно управление дава възможност за процъфтяване на корупцията и размиването на отговорностите в политическите среди.
- Напоследък има ново поколение, което е в политиката, но мнозинството от младежите са аполитични. Какво се случва с младите, защо нямат интерес към политическия процес?
Отговорът до голяма степен се състои в предходния въпрос. Постоянното даване на нови надежди от нови лидери и бързото разочарование , което настъпва от тяхното поведение скоро след вземане на властта е в основата на обезверяването на младите хора. Млад човек с излъгани надежди много трудно след това може да бъде убеден с красиви обещания от нови лидери, говорещи по същия начин. Младите хора вярват предимно на действия, а не обещания.
- Пред младите хора естествено стои въпросът за създаване на семейства и отглеждане на деца. Какво може повече да направи държавата за младите семейства и какви са приоритетите на ПДС в това отношение?
ПДС е партия с ясни и изпълними идеи в посока на подкрепа за младите семейства на България. Младите български семейства нямат нужда от „помощи“ или подаяния от страна на държавата. Младите хора искат просто по-добри условия за работа, по-добро заплащане, по-достойно отношение от страна на работодатели и началници. Именно в този ред на мисли, един от проектозаконите на ПДС е насочен към закрилата на бащинството. Това е от важно значение за семейното планиране на всяко младо семейство. Много често бащите са членовете на семейството , които са с по-добри доходи и евентуалното ползване на бащинството, ще е по-добрия вариант за семейното планиране. Има и доста семейства, в който майките са в развитие и подем на кариерата и тогава бащата е много по-добрия вариант за вземане на бащинство и отглеждане на детето. Една такава промяна ще даде много повече сигурност на всяко младо семейство в планирането на деца. Нашето законодателно предложение за защита от уволнение на бащите на малки деца до тригодишна възраст е гаранция за сигурността на младите семейства в един от най-важните им периоди.
- Вие сте лекар, виждате отвътре българското здравеопазване. Кои са най-големите проблеми на системата и какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да се реформира, така че да бъдат защитени интересите и на пациентите, и на здравните работници?
Коментарите за липса на пари в здравеопазването са абсолютно несъстоятелни. Проблемът идва предимно от тяхното неправилно и най-вече неконтролирано разходване. Наличието на стотици частни болници , които сключват договор с монополната НЗОК е една от основните причини за големите и трудно контролируеми разходи в здравната система. Именно създаването на толкова много болници е и в основата на „оголването“ от към кадри на големите спешни и държавни болници, които нямат вариант за „подбор“ на пациенти и са първото и най-важно звено за едно качествено и адекватно здравеопазване. От тук се появява и порочният кръг, който се създава в системата на здравеопазването. Няма „подбор“ на пациенти, лекуват се хора , които в голямата си част са неосигурени или са с тежки заболявания и множество придружаващи заболявания. Тяхното лечение многократно надвишава цената определена от НЗОК за лечението им и така разходите на такова лечебно заведение често надхвърлят приходите. Това от своя страна не дава възможност за по-добро заплащане на персонала на тези лечебни заведение и медицинските специалисти се пренасочват към частния сектор. Така остават все по-малко кадри с все по-лошо заплащане и от там драстично се понижава качеството на здравните услуги.
- Държавният бюджет за здравеопазване непрекъснато расте през годините, но проблемите на здравната система стават все по-дълбоки. Трябват ли още средства или по-скоро проблемът е „заровен“ в системата на финансиране и ефективното разходване на средства?
Както вече споделих, пари в здравеопазването има и показателно за това е постоянно растящият брой на нови частни лечебни заведения. Ако си бизнесмен дали ще започнеш проект, в който няма да спечелиш пари в дългосрочен план? Именно затова зад едни от най-големите частни болници стоят имената на доста сериозни бизнесмени и хора с влияние. Системата на финансиране със сигурност не е адекватна, защото дава възможност държавни средства да се „печелят“ от частни фирми. Именно в това се крие една голяма част от проблемите на финансиране на здравеопазването . Освен това и монополизацията на публичните средства в единствената НЗОК не дава никаква възможност за разбиването на тези порочни практики. Не искам да ме разбирате погрешно, аз не съм против частното здравеопазване, но не и да се финансира с държавни средства.
- Прави впечатление, че в България малко се обръща внимание на превенцията на заболяванията и доболничната помощ е недостатъчно ефективна, което води до много негативни ефекти върху здравето на хората и значително по-високи разходи в болничната помощ. Как може това да бъде променено, за да има по-висока превенция и част от хората да не стигат до болнично лечение?
Тук ПДС е подготвил един успореден проект с настоящото министерство за внедряването на електронното здравеопазване. То ще даде възможност за един много по-лесен и строг контрол върху извършването на глобалната профилактика и скрининг на населението. Разбира се , че едно заболяване хванато в начален стадии много по-лесно и по-евтино може да бъде излекувано, което ще намали глобално разходите за здраве на държавата. Именно такава политика за насърчаване на профилактиката в България липсва. Има много идеи на ПДС в тази насока и това може да е обект на отделен разговор в бъдеще време.
- Превенцията на заболяванията въпрос на здравна култура ли е или на здравна политика? Или може би и на двете?
Здравната култура на едно население се изгражда предимно чрез здравна политика и здравни закони. Една сериозна политика насочена към стимулиране на хората , провеждащи профилактични прегледи и един сериозен ангажимент от страна на лични лекари и здравно министерство за строг контрол върху провеждането на такива прегледи, неименуемо ще повиши многократно здравната култура на населението. Културата не е нещо, с което се раждаме, а нещо на което се учим!
- ПДС отдавна работи и застъпва тезата за въвеждане на повсеместни електронни услуги. Оптимист ли сте, че скоро ще имаме истински такива в здравеопазването и как върви напоследък този процес?
Интегрирането на електронното здравеопазване е процес започнал в България от 2000 година. Оттогава са изработени няколко стратегии и има десетки планове за нейното активно въвеждане. Причината това да не се случва толкова години не е нито финансова нито технологична, а единствено и само политическа! Въвеждането на електронното здравеопазване в пълния му вид ще ограничи в огромна степен възможностите за „ източването“ на здравната каса и здравното министерство. Друго важно нещо, поради което не се интегрира електронното здравеопазване е именно лесният и бърз начин за осъществяване на контрол и извършване на ежедневни проверки от страна не регулаторния орган. Това е проблем, от който се страхуват множество лечебни заведения. Последните уверения на настоящото правителство са, че до края на годината трябва да заработи широкодостъпна електронна платформа, на която ще се намира електронно досие на всеки гражданин и ще могат да се извършват някои услуги електронно, но лично аз съм скептичен в тези срокове и във функционалността на тази система.
Comments